1. |
Нормалност
03:39
|
|||
|
С привидна правота всеки път преяждам,
в свадлива прямота пътя си изграждам,
усмивката е моят зид, зад който аз се крия,
борбата водя за благо на моята идилия.
Добро и Зло са разделени без нюанс
конфликтът в тях е заглушен миманс.
В моя морал единствено имам вяра,
чрез него светът показва своята мяра.
Смисълът смален е
мога да го обхвана с длан.
Илюзията уголемена е
изживявам я по план
Висината с лепило я залепвам в душата, за да блесна,
отлепвам я лесно, когато ми стане безинтересна.
Свободата на думи я споделям пред хората,
в делото съм конформистът търсещ изгодата.
Моите страхове в самотата ги намирам
бягам от нея и с веселието я прикривам
утехата постигам с вярата в комфорта
с неизвестното не споделям нищо в живота
|
||||
2. |
||||
|
Люта е нощта
оскубана е тя
без връхна дреха
мръзне в снега
Захвърлени тела
завършени дела
в нищо обвързани
в нещо осиротели
Пълен е денят с оргия от стонове,
замразената мечта наслада е от тонове,
в хаотичната душа раждат се трупове,
зад забранените врати позорът им мълчи.
В тайна задомена, в стаята студена
живее мисъл изкривена,
чертае знаци по стените
търси пролука през вратите
Посланията ѝ тихи постилат твоя път
оставят дири почервени, ухаещи на алчна плът
Помниш ли дните заснежени, в които не беше там?
|
||||
3. |
Живата картина
03:38
|
|||
|
Отказът не е приет
отхвърлен си
прехвърляш образа ѝ
в неодушевен обект
съкрушен боклук
отхвърлен си
смисълът ти е оплют
противен си
търсиш я в някой/някъде
а затъваш в никъде/никога
С лудостта си своя си зает
отивай си
пътят ти от друг е взет
упорит си и дотягаш
спри се и се виж
никой не те брои за жив
Пожелах я и я получих
смехът затихна
тя виси в моя хол като картина
очите замръзнали в миг ужасен
обожествяват ме с отпечатък траен
|
||||
4. |
Бледоликия застъпник
03:44
|
|||
|
Изтича времето без да е там,
в тълпата ходи сякаш е сам,
търся го, без да го знам,
слушам го макар и да е ням.
Настъпва бремето,
прозира делото,
отстъпва своето за твоето.
Усещаш силата,
разпъваш жилата,
придава смисъла на писъка.
Дори щастлив да е
го помни изцяло.
Душата не боли
в празното тяло.
Потъва в знаците на своята глава,
достига предела на обладани сетива,
изпитва влечение към жестокостта,
разбива рамките на невинността,
обсебва с имитации,
разбърква вариации,
защото разбира кой го избра,
желания обвива,
като струна на шия,
надеждата след края ти е вече жива.
Когато те боли
се губиш изцяло.
Душата ти кърви
от чуждото тяла.
|
||||
5. |
Безднея
04:59
|
|||
|
Очите ѝ са бездна, от която не мога да изляза.
Ключа държи в думите си, които тя никога не изрича.
Плавам в погледа ѝ, без да виждам простор,
а копнежът в него остава остров скрит.
Сълзите ѝ са дъжд от избавления,
въже, с което мога да се спусна
и към устните ѝ да потека
и в устните ѝ да изтека
Усмивката ѝ там е спомен, който не притежавам,
отваря се като пещера, където мога да се скрия,
но дъхът ѝ ме издава и с животински вик ме изплюва
към стените пълни с тъмнина.
В тях песента ми може да се чуе,
как искам погледа ѝ да съзра,
да потъна още веднъж в него,
като в бездна...
|
||||
6. |
От нея
03:29
|
|||
|
Тя не беше никак красива
въплащение на долна обида
компенсираше с ум коварен
от забранени книги покварен
Тя играеше своята роля
излязла от картина на Гоя
падаше си по подли игри
и не спираше до ранни зори
Отбягваха я - не беше проблем
в сънищата им посяваше плен
тя обсеби всеки техен мотив
боготворяха я в порива див
За нейната отвъдност те закопняха
близките в сърцата им избледняха
подлъгваше ги със студени намеци
показваше им адски пламъци
гореше в тях желанието й за отмъщение
да докажат вярността си с фатално решение
гробовни песни засвириха в тон осквернен
мечтите угасваха в илюзорен полет свещен
|
||||
7. |
Кошер
04:16
|
|||
|
Крада преспивни песни,
оставям им безсънна нощ,
поставям им илюзия...
за помощ.
В техния затвор, жилото е цяло,
стоят под моя надзор,
тихо е...
като в разнебитен кошер.
Свобода или сън или всичко е сън,
буден си, а друг те сънува!
Подарявам отпаднали желания,
изопачавам забравени разочарования,
опознай ме, отново, в друга светлина...
Напред към новите наджеди,
изхабен за нов живот
прекрачвам твоите предели
като нов...
|
||||
8. |
Никой
06:35
|
|||
|
Презираш ме от дън душа,
издаваш своя страх
пълниш истории с мен
забравяш, че не съм роден
Погълваш упреците всеки ден
избълваш огньовете на подчинен
глупостта ти слави ме
заблуден си така ми е добре
Прахосваш дните си в мечти погребани
добавяш граници със своята надменност
приведен като стълба ти за мен си нищо
ела, за да ти кажа кой си - никой
Смразявам с поглед умножен
прикривам своя грях
забулвам образ изхабен
изпълвам твоя ход
Издигам порива опорочен
виж се коленичиш ти за мен
владея ума ти ограничен
продължавай справяш се добре
|
||||
9. |
Механична изповед
04:20
|
|||
|
Тръпката тя отдавна отсъства
болката бавно в тялото се спуска
раната - цял извор е
Машинен порив броеше нули
минаваше през кожа от луни
ухаеше на черепи
В безденен сън ти беше друг
затворен между стени от студ
ти бродеше в страха си
В ден последен дойде екстазът леден
на него ти остана цял живот верен
светлина от метал и мрак за теб!
|
||||
10. |
Стъкло
02:29
|
|||
|
Прозираш целия,
приличаш много на стъкло,
тези изменения,
бледнеят пред едно петно.
Tънки прорези пропускат,
погледи в прпопастта.
Kаква мистерия,
кръжиш около цялостта.
Всички отражения,
изчезват в тъма.
Всички тези шевове,
променят те с лъжа.
Бесове квичат,
надушват твоя страх.
Скачаш в река,
пълна със стъкла.
Виждаш ли го пейзажа все още,
потъваш под пламтяща звезда,
лъчите не озаряват твоята счупена сърцевина.
|
||||
11. |
||||
|
Вървя по улиците всеки ден,
правя го дори и да съм изморен,
сутрин излизам да се поразтъпча,
вечер пак обувките си да потъпча,
вървя и ходя, докато се движа,
а другите се будят и след това заспиват.
Стъпката е моят храм,
с нея никога не съм сам,
тя не буди порок в душите чужди,
а само причудливи нужди,
но както си вървях нещо в мен се срина,
навикът превърна всичко в тишина,
стъпките си спрях да чувам,
в живота почнах да се спъвам.
Присмехът до мен за първи път достигна,
към мен ли бе насочен, о, цяла нощ не мигнах!
Погледнах себе си през чуждите очи -
чудак съм бил, а в главата нещо ми бучи!
Жлъчни думи като камък те по мен захвърляха,
моя щит от стъпки вече лесно го прехвърляха,
спрях от дома си да излизам
и смисъла в живота да намирам,
вече клякам аз и само се навеждам,
докато се свивам, спрял, бавничко си изчезвам.
С мъка да дочуя своята страст опитах пак,
но вместо нея, без стъпвам, нагоре политнах.
|
||||
12. |
Незримо
03:20
|
|||
|
Аз съм хищник
разбужда ме нощта
в мрака кух звънтеж
пронизва ме звука
и като спомен отнет
пламти потайно в плен превзет
затъвам жив
с нагон фалшив
По подземни стълби пое
бездънна пропаст зове
маски от кал без лице
идол за жертва те взе
в очите безкрай проблясва
светлината банална угасва
в тъмата Аз-ът заличен е
някой с корона безимен стене
|
||||
13. |
Радост пълна с лед
04:23
|
|||
|
Там, където теб те има,
питам се, това ли е всичко?
Там, където теб те няма,
разкъсват ме менади.
Когато те отблъсквам,
тарантула кани те на танц,
когато те поискам,
бягаш далеч, оставяш скръб.
Там, където мен ме няма,
остава надпис - ''ти си всичко''!
Там, където мен ме има,
пирува времето за теб.
Когато в дълбините те оставя,
морето пълно е с теб.
От там, когато те извадя,
остава радост, пълна с лед.
Когато ме отхвърляш,
зазиждаш се в морбиден сън,
когато ме поискаш,
разминаваме се, не съм разбрал.
|
||||
14. |
Бизсилен си
03:16
|
|||
|
Търсиш но не намираш
Бягаш но не се спасяваш
Виждаш но какво от това
Спираш не оставяш следа
Безсилен си безсилен си
Отминаваш
Безсилен си безсилен си
И отпадаш
вдишваш отровата
неусетно загубваш гласа
чуваш фалшиви думи
усещаш че загубваш света
Безсилен си безсилен си
Отминаваш
Безсилен си безсилен си
И отпадаш
|
||||
If you like push me Mulio!, you may also like:
Take a dive into the underworld with this hard-hitting slab of guitar-powered industrial music from Ken Fury.
go to album
The new album from VOWWS is driving and merciless, pairing industrial rhythms with doomy, down-stroke guitar chords.
go to album
Australian/Iranian industrial duo work with Gary Numan and Thor Harris (SWANS) on exuberant, noisy, pop LP.
go to album
Irresistibly dark EBM tailor-made for the Halloween season, this is all driving rhythms, midnight synths and ominous vocals.
go to album
The goth group head into heavier, more distorted territory on their latest, inspired by the folklore of the golem.
go to album
A perfect slice of summer gloom for those hazy, overcast days when only baritone-voiced post-punk will do.
go to album
Chupa Cabra/No Friendz Split LP
by Chupa Cabra
Three chord wonders from the UK play punk rock in the classic fashion with help from a chorus pedal.
go to album
