1. |
Встъпителен нюанс
01:46
|
|||
Инструментал
|
||||
2. |
Градящият с руини
03:03
|
|||
Събуждам се, а светът потънал е в сън
Поглеждам себе си и виждам се отвън
В мъртвешки танц сме аз и ти и всички тук
Колкото и странно да е правим го напук.
Всички заедно да вдигнеме ръце
Звукът в забрава да ни - отнесе
Нека часовникът да спре да трака
И всички да пропаднем в трапа!
Твърде късно е вече
Пияният кораб отплава
Разрухата само остана
Да пием за нашата омраза
Зад грима телата ни макабрени
Пусти са отвътре, а външно сме обагрени
Изтрити от декора на собствената ни тревога
Загубваме преценка и приветстваме залога.
От небето вместо падащ звезди
Пръстта посипва ни - запълва всички празнини
Цветя на злото никнат от нашите спомени
крещим безгласно и плашим се опомнени.
|
||||
3. |
Голо
04:21
|
|||
В гората аз вървях
и тайна в себе си видях,
позната приказка,
повторена, отново в мен.
Аз бях и не бях
и в гората не вървях,
загубих се в нея
и после се открих.
Лунни сенки в танца си - оплитаха ме,
черните простори в мрак - завличаха ме.
Пропадах в тях, в подземен мит
замлъкнах пак и спомена си аз изтрих.
В водата се видя
В нея друг се появи
Аз съм и не съм
В миг като в сън
В образа очите ми – слепи не видя
В пустата някой аз затърсих
В пустота те открих.
В отсъствието мое - срещнах те
В тишината на тона - обичах те
Моя двойснствен образ ти издигна
Времето се изниза в миг, през пролуката ти.
|
||||
4. |
Nybbas
03:16
|
|||
Когато бях само страх
В тъмнината аз растях
материята се кроеше
с игли от думи се плетеше.
/Шумове, шумове, някъде, някъде там/ x2
Когато в сенките се слях
И под стъпките вървях
Ритъмът ми им шептеше
Мойта мисъл в тях растeше.
В историите чужди се намирам
Лъжи от мрежи разпростирам
В образи фалшиви се развивам
Идеалите им аз избирам,
аз изтривам,
аз избирам,
идеалите им аз изтривам.
Давя ги в река от заблуди
Спящия разум, никой не буди
Обгръщам ги в потайна мъгла
Губят се в мен без да знаят това.
В историите чужди се намирам
Лъжи от мрежи разпростирам
В образи фалшиви се развивам
Идеалите им аз избирам.
|
||||
5. |
Лабиринтът на душата
02:48
|
|||
Лабиринтът на душата
с Минотавър в играта
с крила към слънцето да литнем
като златна ябълка да го пипнем
да изгорим с него пак отвътре
с Безкрайното в крайно да потръпнем.
Но вместо златна, райска се оказа
червей в нея със смъртност ни наказа
сбъркали сме митологемите
за същината на промените.
За греховете наши онзи ни наказа
пустини да избродим като фаза.
Един от гняв отсече ми главата
без да мисли за мен излъга светлината.
Друг пък после тука се намеси
без в тълпата да се смеси
с тайните отвъдни проигра си дните
поколенията бъдни да съзрат висините,
но учението му спешно
за слепците се оказа смешно
и който вече иска истина
да се вгледа в нея вкаменена
очите нейни да съзре
и в тях веднага ще прозре,
че като ябълки увиснали са сочни
едната златна е, а другата е за порочни
да избира и да разсъждава
коя ще вземе да внимава
земна или небесна да опита,
на себе си само да разчита.
|
||||
6. |
Голем
01:54
|
|||
Като за Бог се взе
Мисълта му превзе
Обсеби го в главата
Обърна му мечтата
Мозъкът поробен
Отровен в кръг злокобен
Разцепва всичко на две
И във вериги кове
тъпка и потъпква
всяка твоя стъпка
непоносим товар
паразитна твар
с небето те привлече
надолу те повлече
забива те в земята
отнема ти душата
но със теб не спира
с мъст в света се взира
от болката расте
и във вериги кове
|
||||
7. |
Теоандрия
02:53
|
|||
Бил съм тук и преди, не помня как, но бях в капан, изживях живота ти, като свой.
Опитвах да се измъкна, но ти ме прикова под свой контрол.
Бях осъден да се изгубя в психиката на объркан в мислите човек.
Хаос беше в главата ти, а аз се давех в него.
Чувствах, че подозираше за мен.
Усещаше, че друг в теб е в двоен ад.
Повярва в мене и застрада ти за моята съдба
Обсебен сякаш от вина, че друг страдаше вместо теб.
Като сянка те следеше мисълта да ме избавиш.
Взе решение от себе си да ме спасиш.
Сложи край с тайната си саможертва, която никой не разбра.
Лежа събуден като от кошмар. /x2/
|
||||
8. |
Мъдростта на времето
02:23
|
|||
instrumental
|
||||
9. |
За нея
03:40
|
|||
Знам, че ти си само в моя сън
единствено в него аз мога да те намеря,
но кажи ми как да бъда с теб,
когато знам, че ти не съществуваш
Как да бъда с теб - когато не мога да те докосна
Как да бъда с теб – когато само със сърцето те усещам.
Ти шептиш в моите мечти,
че понякога сънищата стават реалност
но кажи ми мога ли да вярвам в тях,
мога ли само с тях да живея
и само в тях – да те видя.
/когато клепачите ми се затворят/
Знам, че ти си само в моя сън
Но знам и че само с теб добивам смисъл.
Тогава нека бъдем заедно,
дори отдалечени един от друг.
|
||||
10. |
1000 изгреви
03:07
|
|||
Улавям хиляди изгреви,
а те залязват в мен.
Осветяват тъмнините,
като фенери към стените
плъзгат се - неми дните.
Рисувам с тъга, невидими слънца,
отминали полети, угаснали сърца.
Мисълта ми се носи в техния ритъм,
влива се безмълвна в морето
като вълна ме отнася надалече
шумът от нея - бавно изтече.
|
||||
11. |
Без изход
02:36
|
|||
Пустинен хоризонт се очертава,
Надежда тук никой не познава.
Времето в забрава се разтапя,
в безцветни мигове, потапя.
Чакам без вяра, без смисъл да зная,
В заблуда блуждая из бялата стая.
Всички полети в пепел изгарят,
всички спомени без чувство остават.
Колко пусто е в тези копнения,
гасна тихо с печални видения
и за всички тук спасение няма
обезличено губя се в бездънна яма.
|
||||
12. |
Ново начало
02:56
|
|||
instrumental
|
Streaming and Download help
If you like push me Mulio!, you may also like:
Bandcamp Daily your guide to the world of Bandcamp